История

Град Самоков е разположен на 950 м. надморска височина в Самоковската котловина по поречието на река Искър, в северните склонове на Рила.

По тези земи още по римско време е имало селище. Населението му се е издържало главно от преработката на руди. През Средновековието тук са функционирали множество работилници с пещи, чукове, задвижвани от вода. През Възраждането в Самоков е открито най–голямото художествено училища в България. Самоков е родно място на едни от най–известните художници – братята Димитър и Захари Зограф.

Съдът в град Самоков е създаден веднага след Освобождението. До 1887 година, той се е именувал Окръжен съд. След това е преименуван като Миров съд и така е продължил да съществува до 1922 година.

През 1922 година е разделен на две съдилища: Първо мирово съдилище и Второ мирово съдилище. През 1925 година отделните съдилища са били обединени отново в едно мирово съдилище и така съдът е съществувал до 1934 година. През 1934 година е наново преименуван – като Околийски съд, а от 1959 година – като Народен съд. От 1971 година е преименуван като Районен съд.